петък, 18 април 2014 г.

Манастир на дявола



Споделяш целувки и мигове страстни,
Споделяш копнежи, изграждаш мечти.
Заплиташ се в мрежи твърде опасни,
И виждаш света със нови очи.
Тези очи са лъжливи,
Не виждат реалния облак мъгла.
Обличат истини грозни - в одежди красиви
И сменят преценките с дума една
- „Обичам”.
Обичам аз, той, и тя обича. И всички обичат.
Замазани погледи
Жестоката истина с глупост отричат.
Сякаш не виждаш, че отново грешиш,
Сякаш си лишен от разум човешки.
И смешни твърдения до безсмислена вяра редиш,
На рафта с поредните болезнени грешки.
Обличаш си черната роба на верен поклонник
Почиташ с прегръдки своя нов господар.
И лягаш до него, удоволствия плътски,
Бъдещ душевен товар.
Сутринта вместо молитва да кажеш,
Ще седнеш до него и ще му кажеш „любов”.
И без да можеш любов да покажеш,
Ще вярваш сляпо в своя собствен затвор.
Някога пак ще прогледнеш
И ще избягаш сам от този лъжлив панаир.
А до тогава ще пиеш отрова по собствена воля
И ще умираш малко по малко.
Любов уж неземна,
а всъщност на дявола стар манастир.

Няма коментари:

Публикуване на коментар