сряда, 16 юли 2014 г.

Дълбока и красива самота

Бродя сам,
а Пътят е безкраен.
Срещам други като мен,
но някак си се разминаваме.
Все още дишам
- значи сънят ми е реален.
Пътник без багаж,
защото притежавам само себе си.
Посоките са много,
а краят е един за всички.
Пътеки, уж различни,
а всъщност разклонения на Пътя.
И вървейки осъзнавам,
че не мога да се задържа при хората,
които подминавам,
защото, колкото и да е сладко-тъжно,
истински съм себе си,
само ако съм самотен.

вторник, 8 юли 2014 г.

Разум и Чувство разговарят

Разум и Чувство разговарят
За заблуди и самотни пътеки
- Защо седиш така спокойно?
- А какво друго могя да направя?
- Каквото и да е действие е по-добре от бездействието.
- Това, което се случва, не е част от моя живот.
- Можеш поне да опиташ да оправиш нещата.
- Когато близки хора се карат за нещо, обикновено става въпрос за по-дълбоки проблеми от определеното нещо. И в този случай е така. Не мога да разплета сложните отношения между двама човека, колкото и да искам и колкото и да ме наранява неразбирателството им. Дори да звучи лесно в ушите на другите, аз знам, че когато хората не се разбират, те могат да го направят само, ако осъзнаят сами грешките си и спрат да се обвиняват един друг.
- Тогава отиди и им кажи това. Кажи им да осъзнаят грешките си.
- Няма да има смисъл. Те сами трябва да стигнат до тази мисъл.
- А тогава за какво са близките хора, ако не си помагат да стигат до правилните мисли?
- Човек единствено сам може да стигне до правилната за него мисъл и само той може да я осъзнае. До тогава се лута и греши, а грешките му служат като пътни знаци, в които се удря като слепец, но все пак се ориентира. Никой не може да вкара светлината на прозрението в живота ти, сам откриваш пътя.
- Това означава ли, че никой на никого не може да помогне?

- Означава, че не можеш да оправиш всичко около себе си, най-малко хората. Но можеш да настроиш собствената си нагласа за света и хората така, че да не страдаш заради тях, а да ги приемеш такива, каквито са. Грешни. Объркани. Заблудени съзнания и криви пътеки. Не сме ли и аз и ти такива?