сряда, 25 ноември 2015 г.

Тишината на Бетовен
и звукът на нощен дъжд
озвучават тази стая в центъра
и буболечките бръмчат от
време на време
и страховете се обаждат
ей така понякога
телефонът им приглася през
няколко минути
но не искам да го вдигна

ако отговоря значи съм сънувала
ако заговоря с жив човек
ще изляза от поетичното измерение 
в което съм се потопила
и съм му отдала съществото си
както дете се отпуска в 
майчината пазва

искам сега да се удавя
за разнообразие във
вълнистото вдъхновение
да ме погълне
все едно съм малка риба
срещу голяма морска паст

и да стана част от него
отново.

сряда, 11 ноември 2015 г.

днес

днес няма да пиша за убити
мигове за
събудени зверове
за изгубени звезди и 
пътища

днес искам да кажа две думи за
щастие
днес съм цяла и 
дори да е чувство преходно
както е всяка секунда и
съдържанието ѝ
дори тогава искам 
да говоря за всичко

всичко е в мен и слънцата се раждат 
в погледа ти
в зелените ти очи са удавени
хиляди кадри от спомени
виждам ги как плуват
виждам и бъдещи образи
плувам и аз сред тях
в очите ти

днес луната се свежда надолу
за да ни погали
защото сме същите като вчера
само че един до друг
и това - луната знае -
изисква смелост
и днес целият свят ни се радва
и само ние го чуваме

там се крие

дъха на възбудената планина
се крие там

поглед на вълк в люта зима
се крие там

стъпка между пътищата
се крие там

тропот от коне
тичат бесни но
само защото отиват при
стопанина си
и тогава стават покорни
и дори красотата им е тиха
и за възхищение

в твоята пазва да положа
глава и да остана за малко
така
любовта ми
се крие там

понеделник, 9 ноември 2015 г.

за да прекъсне мъглата

за да прекъсне мъглата
малката светулка засвети

и скоро гората беше
хилядолетна песен на малки
щъкащи светлинки

буболечките се разтанцуваха
листата потрепнаха
и боровият въздух олекна
в дробовете на всички твари

звездите бяха невидими
но това сега не беше важно

слънцето се смееше накъде на изток

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

за ангелите и хората

ангелите седнаха да си починат
сипаха си вино в порцелан
заметнаха косите си наляво
и поплакаха за хората

не за това че изпитват адска болка
не за самотните им ритуали 
в кръчмата или пред огледалото
(а може би със друг човек в леглото)
не заради умрелите деца
или неродените такива
а за това че ходят обезкуражени
с погледи в асфалта

за това че не допускат съществуването им
и това ги наранява
защото и те някога били са хора
дори все още са
ангелите са човеци но са качени
на въздушен кораб някъде

и сега плачат 
- всеки за своя човек и за всички останали хора
дано сълзите им попият в косите ни
дано душите ни се осъзнаят

вторник, 3 ноември 2015 г.

Метаморфоза


война и слана и
ръка в шумата
гумите свирят по паважа
тук така ще кажа
рушете сградите докато е време

мисълта ми бяга някъде
по редовете
говорете
за да си я прибера обратно
тя се крие от шума...
и ръцете пак във шумата

думата приглася на луната
тук в гората има зайци
те са смели - идват от града
решиха да избягат
и скачат скачат в шумата...

чува се войнишка песен
плесен се катери по бетона
този изоставен град
изяден е от духове
но няма скоро да потъне
може би ще заблести отново в шумата...

понеделник, 2 ноември 2015 г.

отражение дълбоко


тръгна от тук самотата
- от топлото ми легло
и без нея ми стана студено

тръгнах да я гоня
съборих
чаши с вода чупих
огледала
по пътя

стигнах до езеро
мътно
огледах се в него
- избистри се
опадалите листа се отместиха
и долу в тихата вода
- очите ти.