понеделник, 18 януари 2016 г.

татяна

за да събере копнежите си
татяна се съблича и
хвърля роклята си във водата
тя не й е нужна
голотата й се струва топла спирка
преди съня

и наистина липсата на плат по тялото
отпуши порите й
накара въздуха да влезе
дори под ноктите й
прочисти съмненията й
(защото сега беше само човек и нищо повече)
увери се че и сама ще е достатъчна

полегна за момент преди да литне. 

събота, 9 януари 2016 г.

Последните бели лястовици
Се врязаха в разпънатата тел
Доброволно скъсаха гърлата си
Струва ми се,  че не помниш.

Презокеанските фантазии
Си изкопаха тясна дупка
И забиха нос в пръстта.

Струва ми се, че не помниш.

Без крила и без въздух за мечтите
Думите ни падат обезсърчени
Като пронизани птици

Опитай да си спомниш
довечера
Непреодолимото море
Което се храни с удавници