неделя, 24 юли 2016 г.

сънят на пеперудата

тежа колкото пеперуда
в пясъчна буря
вятърът ме отвява накъдето
си поиска
всеки иска да лети и никой не знае как
заспивам върху едно листо
и мечтая че съм човек
че мога да ходя по земята и
мога да хващам здраво с ръце
да скачам и пак да се приземявам
да тежа повече от грам надежди

вторник, 19 юли 2016 г.

будна кома

събуждаше се в сън
на светло синя пеперуда
летеше над ръба на
дървената дограма
блъскаше се в прозореца
кацаше на теменужки
комарите ѝ правеха път
вятърът я обожаваше
дори може да се каже че
беше влюбен в нея така
както есента целува птиците
и ги чака да се върнат
някога

заспиваше в реалостта
на двадесет и две годишна
жена с паспорт
с който може да пътува навсякъде
и с телефон
с който можеше да потърси
бъдещето си и все пак
ходеше по тротоара
блъскаше се в червени табели
градът ѝ предлагаше дом
и препитание
и малко щастие понякога
но нощем я напускаше
използваше я за да поддържа
имиджа си
изчукваше я и я завиваше
и щом затвори очи я целуваше и бягаше
и я чакше да се завърне при него
точно в 6 сутринта

късно лято

мека е плътта на бялата
жена под чаршафа
тя се е покрила така
както покриват мъртвец
- прилежно до раменете

навън е късно лято 
плодовете на надеждите презрели
висят от клоните
окапали са и цветята
които до скоро носиха таен аромат
на нежност и безкористност
мухите бързат настървено
към божествен пир
на изгнили меса
мъртви души 
възкръснали трупове в смъртта
отново
от нея родени и в нея преродени
осуетен парад на гореща страст 
толкова гореща че духът се изпарява
и остава ни

плътта
;
мека е плътта ѝ
под чаршафа
излезе ли навън
парещият вятър ще я ухапе
и с любов ще я убие

петък, 15 юли 2016 г.

пенсионирам те
правата ти са прекратени
можеш да стоиш отвън на портата
да тропаш под дъжда

само че е слънчево и няма дъжд
и теб те няма пред вратата