петък, 9 септември 2016 г.

Ти



Няма смисъл в това, което ще направя сега.

Да те описвам в думи. Това е безумна мисъл, колкото е безумно да пееш в цветове, да свириш на въже, да се надбягваш с вятъра, да танцуваш пред слепи и да гониш облаци.

Невъзможно е. Но аз трябва да го направя.

Преди известно време имало светлинен пожар. Материята се втвърдила, цветовете се сменили, няколко облаци прах се пръснали и се превърнали в огромни кълба със собствена гравитация, появила се сянката. Тогава, някъде сред останките от старата Вселена, две прашинки кацнали заедно на повърхността на някаква планета и се докоснали. По-късно тази планета била разрушена от взрив, но прашинките оцелели и винаги, когато били заедно, били у дома.

Тази сутрин станах и бях сама в апартамента - неприятно усещане, но не колкото да заспиваш сам в леглото. Ти не си много далече, но това няма значение, защото аз не те виждам. Все още усещам мириса ти на възглавницата и все едно виждам как ядеш сандвичи с кръстосани крака пред телевизора в хола, но след два дни вече и тези останки ще се изпарят. И тогава ти се връщаш. Но два дни без усещането за дом е като 20 хиляди студени години без дрехи - гол си. А с теб е топло.

Веднъж ме попита от какво ме е страх. Не помня какво ти отговорих. Знаеш ли от какво ме е страх сега? От малко неща. Сега имам смелост да правя нещата, които трябва да правя и да бъда човекът, който трябва да бъда. Но понякога сядам свита на дивана и треперя от страх, че може да се пукнеш като сапунен балон, докато си сам в другата стая и никога повече да не те видя. Иглички заиграват в гърдите ми, когато си помисля, че може да се прибера и ти да си в чужда къща. Ужасявам се от спомена да не мога да те прегърна силно и се страхувам, горещо се страхувам да не попадна без да искам в него отново.

Понякога, когато се събудя през нощта, ти не знаеш, но виждам как луната се отразява по кожата ти. Меката ѝ светлина прави бузите ти по-бели. Също така познавам ръцете ти. Те се свиват, когато сънуваш кошмари и омекват, когато ме прегръщаш неволно през кръста. А очите ти на слънце не са нито съвсем зелени, нито твърде кафяви, нито сини, те имат цвят, който се съдържа само в тях. И става по-пъстър, когато си щастлив. А линиите по дланта ти събират всичките ми копнежи - поставяш ги на лицето ми и се изпълват с желание. Всяко твое движение допълва всяко мое, всеки твой дъх е половината от моя. И вратът ти е винаги топъл и кожата ти е най-мека там. Под брадичката.

Намери ме точно тогава, когато нямах никакво намерение да срещам никого. Не исках нищо и ти ме накара да пожелая всичко. Помниш ли? През първите ни срещи не мислех много, просто бях там. За пръв път. Просто бях. След това се случиха много неща, които пазя в една кутия с минало, но рядко я отварям, защото под капака ѝ има ураган и гръмотевици. Но днес сме тук. Аз до теб и ти до мен, вървим лека полека към мечтите си, аз вървя с теб към твоите и с мен към моите, а там по средата са нашите мечти. Мечти в бяло, в светлосиньо, в памучни гащеризончета и ябълкови каши, в мирис на море и планина и далечни места, в целувки за довиждане и целувки за добро утро, в бавни танци на брега, на върха на скала, в тихи вечери с пуканки и филм, във вкусове на канела и на домашно сладко, в коледни песни и есенни разходки...

Днес сме съвсем нови хора и това е хубаво, научихме се да се обичаме и не спираме да се учим. И никъде няма по-уютно място от пазвата ти. Такива неща не се описват, за тях не се говори, защото е срамно да описваш това, което не може да бъде описано и да говориш за това, което е най-ценно. Но от както аз съм в теб и ти в мен, никога не съм сама и винаги изпитвам липса, когато си далече. И понеже понякога те няма, трябва да те напиша тук, за да те имам в думи, до колкото е възможно те да те пресъздадат.

Ти си дом, ти си топлина, ти си сила, ти си слабост, ти си настояще и си бъдеще, ти си въздух в гърдите ми, ти си най-голямата ми болка и най-истинската ми любов, ти си опитът ми да бъда добра, ти си твърд камък и нежна мелодия, ти си войнът на битка и мъдрецът с чая, ти си история в спомени и миг на интимност, ти си... всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар