понеделник, 28 ноември 2016 г.


искаме да сме тук
но бягаме
по мостове от
сънища и страхове
прескачаме дълбоки езера
и спираме пред влакове
не е същото слънце
когато отвърна глава
и земята е суха
и гората е глуха
и аз прибирам крилата си
гледам те - в очите ти небе
плуват облаци от дъжд и смях
и в тях бури от надежди
свеждаш поглед
аз утихвам
тук съм
отново зазвучава тъжната цигулка
прекрасна песен за объркани съзнания
спри да бягаш спирам да те гоня
потанцувай с мен
под тези тъжни звуци
и ме прегърни
нали това е смисълът
и в радост и в тъга
сега е тъжно но
сме тук и е красиво
постой до мен
и после прибери ме у дома


Между съзнанията на хората има големи дупки, породени от неразбирателство. Така хората се отдалечават един от друг. Работата на поета е да скъсява тези разстояния.