неделя, 26 март 2017 г.

въздухът е плавна материя
за плуване
възнесението може да бъде вълшебно
но колко красива е студената глътка
сурова реалност
секундата се изстрелва през голямата стрелка
гледам панелния блок с олющена фасада
разбита врата
жълти первази
над него има оранжеви облаци
- колко скучни са те в момента
колко красив е блокът

неделя, 19 март 2017 г.

бяло мастило


случва се понякога
бялата мастилница оцапва
дрехите на писателя
"мастилото трябваше да е прозрачно"
съблича ризата си
осем хиляди петна
минало
сглобяват се в
картина на забравения стих
мокри я търка я със сапун
полива я с кафе
белите петна все още стоят
скъсва я и я захвърля
през балкона

утре ще я събере
чистачът, ще я закърпи
"хубава риза" ще си каже
чиста е ще си я взема

писателят ще излезе
ще забрави за мастилото по ризата
и вероятно ще отпие от пролетния вятър
доволен
а вечер
вечер без да знае ще сънува белите петна
те са по вътрешността на клепачите му
сутрин може да забравя
но понякога ще разлива пак мастилницата

петък, 17 март 2017 г.

ангелът и содата

и този ден ангелът се спря
на вратата замислен и 
точно преди да я отвори
се сети за стрелите
които можеше и да не избегне днес
за алчността и надмеността
за всички кучета които
дяволът беше пуснал по улиците
за страховете на хората и
желанието им да удушават
живи твари

помисли и се върна на дивана
събу си обувките
взе си една сода
и загледа през прозореца
- днес съм почиква - каза си

и така ден след ден
човек върви с изплашените ангели
в главата си
и им дава по една сода
а кучетата храни с живата плът
на собственото си огорчение

петък, 3 март 2017 г.

За националния дух


България е велика!

Нали?

Иначе какво остава. Иначе защо ще ходим да скандираме, триста човека, че еди-какво-си. Иначе историята няма смисъл. И няма смисъл да се чудим как да си платим парното, водата, хляба и картофите. Нали затова сме велик народ! Борис така го е мислил с кръста в ръката. Един ден ще споменаваш моето дело, българино, и ще благодариш за царете на миналото, докато вариш супа с лук и псуваш самонадеяните  си управници. Симеон би се гордял с литературата ни! Толкова литературно обсъждаме този и онзи, докато пием пред телевизора - тази партия се сдружила с онази, ама те миналата година почти се сбиха пред камерите, педалите лъжливи мръсни, Камелия си показала гащите, дъртата чанта, в Германия пътищата им ако знаеш какви са, лелей, свят да ти се завие, муха се хлъзга по тях, а пък в Русия - в Русия! Там са истински хора, истинки мъже, не като нас тука. И Левски слуша отгоре името си, гледа червени и сини пушеци, тълпи посинени и окървавени горди младежи, шум до небесета, истинско въстание! Въстание на гордите мъже български! Те утре ще отидат и ще потрошат няколко глави, ей така, защото са турци, или педерасти, за това са истински български мъже.

В България мишките се крият по дупките, а хората се крият зад историята си. Крият се на работа, вкъщи, в тоалетната - серат и се крият. Викат срещу разни несправедливости, обаче толкоз. Страх ги е от повече. Ако бяха в Евпора, Русия, Щатите... Еееех, там е друго. Там можеш всичко. Ама не си там, тук си. И най-добре да бълваш ругатни срещу всичко, но от сигурно място.

Остави културата, остави изкуството, и науката остави. Те не са важни. Били са някога, сега вече не са. Кои пише книги в момента? Ами откъде да знаем ние! Щом няма втори Вазов и втори Яворов, щом не сме чули за тях, значи никой не пише книги! Какво можем да направим ние? Кои сме ние, малките човечета, че да променим нещо. Никои не сме, ние сме потиснати и репресирани от управниците си, от системата. Ние страдаме от нея и тя ни дължи всичко! Кой я подкрепя... Откъде да знам аз кой я подкрепя, ние сме малки хора, разбери го! Правим това, което можем и толкова. За толкова ни стигат парите, за толкова ни стигат времето и възможностите. Другите виж как са добре, за тях се грижат и те си имат всичко. Ние тук... Или да бягаш нанякъде, или да си стоиш и да си мълчиш. Това е положението, хайде сипи сега една ракия и дай да видим мача.

А едно време какъв народ сме били! И сега сме! България е велика! Велика България! За това пеем български песни, играем хора, ходим на Шипка и на Царевец, после в понеделник отиваме на работа и ставаме мишки по дупките.

Кога ли ще се осводим от собствените си окови?

Майната му, България е велика. Велика България!

***
За щастие на България и на всеки човек, който обитава тези географски ширини, не всеки българин е олицетворение на този образ. Той оживява в тези няколко реда като антагонист на хората на новото време, на младите основатели с жив дух и уверена страст, които, макар и не седем милиона, са истинският път към добър свят.