събота, 29 юли 2017 г.

Портретът на един обичан мъж

В излъчването му се наблюдава сухата самота на зрялата възраст. Долавя се, в осанката на ъгловитото му тяло - дълбоко проникновение на един вероятно доста наситен с интригуващи моменти живот, един пъстър макет на вълнения и застои. Очите му предизвикват у мен усещане за тъга. Синя тъга, чувството, когато си закънял за влака, когато лятото изтича между стрелките на стенния часовник в офиса, когато си дете, а никой възрастен не вярва на истините, които знаеш. Пръстите му - бледи и обли, имат равно изрязани нокти, гладки нокти. Челото му издава зрялостта, а бузите описват скулите с вдлъбнатините си - мека почти прозрачна кожа и остри черти.

Носи прави панталони. Обувките са черни, отдавна излезли от мода. Светлосиньото сако прилича на сутрешно небе, а двата извадени шева над ръба са ранните бели чайки. Изглежда така, сякаш мирише на строг и не прекалено силен одеколон.

Има силна и необуздана чувственост в правите му устни. Целувал е десетина жени с тях. Когато се извият в усмивка, напомнят на изгоряла страст, която тлее тихо и спокойно и изгаря с малки въгленчета любов косите ми. А косата му - права и леко оредяла - прилежно покрива ушите. Те пък са големи и извити.

Ходи премерено. Изглежда знае къде отива, дори когато обикаля масата в хола. Тази категорична увереност на спокойния мъж ме притегля към него с особена сила. Поглежда към мен. Как е възможно?

Дали има погледи от бъдеще в минало?

Дали аз си фантазирам?

Вижда ли ме през призмата на времето?

Виждаш ли ме?

Времето те е изваяло в невероятна личност. Виждам те, да. Виждам те в очите ти. Подкъсило е буйния ти нрав, засилило е блясъка ти, обрало е претенциозността и е потушило неувереността. Умееш да си същия човек, но още по-добър. Обичала съм милиони мъже тук и в сънищата си, летяла съм на въздушни кораби от страст и любов, разпадала съм се в ръцете на кого ли не, вкусвала съм дъгата от телата им, мечтала съм за бъдеще с много от тях. Но точно в този момент... Виждам бъдещето. И то ме вижда. Гледа в мен и спокойно се усмихва.

Виждаш ли ме?

Няма коментари:

Публикуване на коментар