четвъртък, 19 октомври 2017 г.

ЗАЩО НЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ


Какъв е този ужасяващ и огромен страх да бъдем себе си? Ако да сме себе си е най-естественото ни въплъщение, ако това е изначалното ни състояние, кое може да ни накара да се страхуваме от него?
Такива въпроси си задава писателят, който смачква и къса всеки лист хартия, попаднал случайно в дома му, а също и чупи всеки молив или химикалка, не ползва компютър и таблет.
Такива въпроси си задава и танцьорът, който умишлено ходи бавно и премерено, а когато чуе музика отнякъде, бързо свива в най-близката пряка и се отклонява от пътя си.
Такива въпроси си задава актьорът. Той всъщност е служител в успешна фирма.
Танцьорът е продавач-консултант на скъпи обувки, а писателят е учител.
Не много далеч има и един учител, който пише статии за вестници, един музикант, който стана просяк и един счетоводител, който се снима в реклами за пасти за зъби и кремове против акне.
Същите въпроси си зададе днес и човекът на опашката пред гишето в пощата. Той носеше писмо, ще го изпраща в Англия. В Англия живее най-добрият му приятел. В писмото човекът му разказва за живота си у дома.
"Тук е все същото. Сметките са скъпи, но си намерих хубава работа и вече ги плащам навреме. Купих си модерен телефон. Имам и скъп телевизор, кола, ходя на кино всяка събота, пия уиски в петък с колегите, а понякога си купувам нова дреха.
Живея добре. Но пък иначе е все същото. Чудя се дали да си взема един фотоапарат. Видях един много хубав фотоапарат. Но се чудя. Ти как мислиш? Да си го взема ли? Помниш ли снимките ни от морето? Аз все снимах със стария аналогов фотоапарат и ти все ми казваше да го оставя в хотела, защото жените и морето изглеждали по-красиви не през малкото стъкълце, а през чистото око. Миналата седмица открих три снимки от онази ваканция. И се замислих дали да не си купя един фотоапарат. Модерен. Не знам."
Дали Исус си е задавал тези въпроси? Ами Бор? Шекспир? Джобс? Яворов? Мария Кюри или Симеон?
Не знам, не знам...
Да не знаем кои сме и какво трябва да правим? О, не. Човекът много добре знае какво трябва да прави в този живот. Може би си внушава, че не знае, че е объркан или някаква друга заблуда, но истината е, че е просто уплашен. Вероятно толкова много се страхуваме да бъдем това, което сме, защото ако се провалиш в това да играеш чужда роля, все пак провалът няма да е голям. Но ако се провалиш в това да бъдеш себе си - Азът ти може и да не понесе провала.
Остава ни едно. Да станем рано сутрин, да прегърнем слънцето, да пием чаша чай, да потупаме Азът по рамото и да го сложим да спи. Тогава да започнем така деня си - без страх. Само така ще бъдем наистина това, което сме.